Тъжни размисли или "Не убивайте последните мохикани"!

news_pict_20181019170805000000.jpg

19.10.2018

Ето че мина и поредната екскурзия, организирана от ДГ № 98 „Слънчевото зайче“. Децата пристигнаха в градината сутринта с усмивки и любопитни очи за дългоочакваната среща с чудноватите птици – щраусите. Тръгнахме на път. Първо посетихме Костенски водопад, където заедно с децата се възхитихме на пъстрите одежди на гората. Не пропуснахме да си направим снимка и да прочетем думите, написани от Иван Вазов за красотата на този край. Отправихме се към едно малко езеро, където имахме възможността да видим шарени патици, качулати гълъби, бял паун, игриво еленче и срамежлива сърничка. Хапнахме, тъй като след разходката сред чист планински въздух, от всички страни се чуваше „Госпожооо, умирам от глад“  …(тук няма да влизам в подробности относно приготвянето на децата за обяд и след него). Отправихме се към фермата. Бяхме посрещнати сърдечно от нейните стопани. След кратка почивка за вода и за оставяне на раниците последва беседа за дългошиестите птици, която беше поднесена по много интересен и увлекателен начин за децата. Научихме и кои са техните прародители и защо всъщност си заравят главите в пясъка. Децата се запознаха с щраусите Иван, Ангел, Марийка и Малинка. Храниха ги със зеле, сядаха върху тях, а птиците от своя страна бяха изключително търпеливи и показаха завидни умения как развързват връзките на обувките им, как разпознават цветовете, как си чистят крилата и как прегръщат с крило хората, които се грижат за тях. Видяхме и бебета щрауси и голямо яйце. Последва пак миене на ръце, следобедна закуска, WC. И си тръгнахме… И закъсняхме. Пристигнахме в София, някои сънени, други усмихнати и нетърпеливи да разкажат на мама и тате за изминалия ден. А какво виждам аз? Виждам много родители, които очакват децата си. Едни с усмивки на лице, а други – „леко“ сърдити, защото ние сме закъснели и защото не виждали какъв е проблема да си вземат детето от градината. Само че, уважаеми родители има едни неща, които се наричат форсмажорни обстоятелства. Тук няма да навлизам в подробности. Само ще кажа, че за мен и моите колеги е важно децата да се чувстват добре, да се забавляват, да им хареса мястото, на което сме ги завели и да ги приберем живи и здрави. Както се казва в една стара българска поговорка „Път време няма !“. Искрено се надявам следващия път когато сте някъде с вашите деца, да се опитате да си представите какво да си с още 50. Да си представите какво е да носиш отговорност за още 50 деца (освен вашето). Казвам 50, защото когато сме на подобни общи мероприятия всички учители и възпитатели обгрижват и наблюдават всички деца. И всички учители и възпитатели цял ден са били с тях по пътечки и полянки и не са седнали и за минута (а някои от тях са на възрастта на вашите майки). И защото за същите тези учители и възпитатели утрешния ден ще започне не с идването на шефа на работа, а с идването на първото дете на градина. Защото същите тези учители и възпитатели имат работа всеки ден (при нас няма дни с по-малко работа). Това, с което ние можем да се похвалим е, че през някой ден е било малко по-нешумно (умишлено не използвам думата „по-тихо“). Защото същите тези хора се поставят на ваше място и знаят, че се притеснявате за децата си и правят всичко възможно да ви дадат информация относно пътуваме, време и т. н. , за да бъдете спокойни. Защото същите тези хора имат задачи, но те не са със срок утре или след 3 дни, а са сега, по минути и часове. Защото същите тези хора, когато разказват за децата от групата си, използват израза „моите деца“. 


Лора Василева - старши учител в ДГ № 98                                                                                       Жанин Ценова - директор на ДГ № 98 "Слънчевото зайче"

Copyright © 2019 All rights reserved.
Контакти

п.к. 1799, гр. София, ж.к. "Младост"-2, до бл. 241
Телефон: 02/885 37 32